Свободен хардуер / Принципи

Свободният хардуер – подобно на свободния софтуер – може да бъде използван както намерите за добре (1), може да бъде проучван начинът му на функциониране (2), може да бъде адаптиран за вашите специфични нужди (3) и може да се разпространяват копия или модификации на хардуера, произведени от вас (4) към трети лица, без да е необходимо да получавате каквото и да било специално разрешение.

Принципи на свободния хардуер
  • свободата да го използваш както намериш за добре
  • свободата да знаеш как функционира хардуерът
  • свободата да адаптираш за своите специфични нужди
  • свободата да произвеждаш и разпространяваш копия

За да бъде възможно да се проучва как функционира хардуерът и за да може да се разработват негови модификации, адаптирани към вашите специфични нужди, е необходимо да се изпълнят няколко условия. Първо, хардуерът трябва да идва с пълна, ясна и достъпна документация (описваща принципните му схеми, чертежи на печатните плаки и т.н.). Ако за функционирането на хардуера е необходим софтуер (например драйвери), същият трябва да е свободен или да е документиран по начин, позволяващ написването на свободен такъв. Дизайнът на хардуера трябва да е публично споделен и да позволява неговото разучаване, разглабяне, преработване и модифициране, произвеждане и разпространяване. Производствената технология трябва също да е публично споделена, да е структурирана със стандартизирани материали и процеси, и да може да бъде заимствана и повтаряна при нормални условия. Ако някое от тези условия не е изпълнено, не може да говорим за свободен хардуер.

Принципи на несвободния хардуер
  • използваш го само така, както е позволил собственикът
  • не можеш да знаеш как функционира хардуерът
  • не можеш да адаптираш за своите специфични нужди
  • не можеш да произвеждаш и разпространяваш свои копия
Производителите на несвободен хардуер обикновено забраняват неговото проучване, разглабяне, копиране, модифициране, възпроизвеждане и разпространяване, а често дори забраняват използването му от неговите крайни потребители по начин, различен от първоначално предвидения. За да направят тези забрани непреодолими, производителите на несвободен хардуер започват все по-често да вграждат в своите продукти технически препятствия за използването му със софтуер, различен от определения (например при т.нар. „Tivoization“) или за директно блокиране  на хардуерно ниво изпълняването на някои иначе присъщи за хардуера функции (например при т.нар. „Trusted computing“). За да се защитят от конкуренция, производителите на несвободен хардуер често засекретяват своите производствени технологии (под формата на търговска тайна) или вграждат в тях допълнителни елементи, които са трудни за възпроизвеждане от друг производител или от обикновените потребители – въпреки, че тези допълнителни елементи не подобряват технологията, а понякога дори напротив. Често производителите капсоловат хардуера или правят инструментите за обслужването му недостъпни, за да не позволят неговото лесно ремонтиране или възпроизвеждане. Всичко това прави несвободния хардуер зависим от конкретни софтуерни и периферни продукти, от лицензирана поддръжка и като цяло – ограничен като възможности. Хардуерът става по-тежък за използване, по-непродуктивен и с по-голяма производствена цена (включваща освен неговата действителна себестойност, също и допълнителните затрудняващи, препятстващи и ограничаващи елементи).

Правото на интелектуална и индустриална собственост дава легална обосновка на цитираните забрани и ограничения при несвободния хардуер, като защитава самия факт на създаването (авторско право), изобретяването на нови технологии (патенти и полезни модели) и експлоатацията на уникални
индустриални решения и обозначения (промишлен дизайн и търговски марки). Правото признава на създателите юридическата възможност да вземат решение за съдбата на техните творения – включително относно използването, проучването, взаимстването, копирането, възпроизвеждането и разпространяването им. Но тъй като създаването на хардуер концентрира големи развойни и производствени ресурси, истинските разработчици все по-рядко могат да създават каквото и да било сами – вместо което постъпват на работа в компании, изземващи и подчиняващи техните авторски права на своите търговски интереси. Ето как съвременните информационни и комуникационни технологии са подложени на все по-голям натиск от страна на интереси, поставени твърде далеч от творчеството и прогреса. Достига се до това прекрасни технологии да се откупуват или патентоват, само за да се загробят след това от новите им собственици – за да не възникне алтернатива на вече изградените пазари и да не се смути установеното технологично господство.

ПРОЦЕСОРИ »     |     РИСКОВЕ »

 
back to top